Равносметката от четирите години кметуване?
Преди четири години имах смелостта да заложа на осемгодишна програма, на по-дългосрочна визия, която на 50% вече е изпълнена, като мога да кажа, че програмата за 4 години се преизпълни. Във всяко едно отношение. Заставам изцяло зад думите и обещания си и съм готов всеки един ред, всяка една дума от моята предизборна агитация тогава, да докажа, че е изпълнена.
То се вижда!
Да! То се вижда. Говорим във всеки един аспект – социален, здравеопазване, инфраструктура, образование, спорт.
Когато се захвана с кметуване, имаше ли притеснение?
Не мога да кажа, че съм бил притеснен. Това, което исках да направя, бях убеден на 100%, че ще мога да го направя. След втората година, когато заработи веригата и спойката между мен и администрацията бе налице и плана започна да се преизпълнява. Администрацията в Антон вече е като добре смазан организъм, мога да използвам сравнението с добре поддържан автомобил, който има различни системи и те работят заедно, за да може автомобилът да върви и да развива високи скорости.
Най-големият наш успех, е че съумяхме да убедим хората да дадат свобода на нашата работа – моята и на администрацията. Без тяхното доверие и съгласие да работим по начина, който ние смятаме за добър, като тук слагам и по-голямата част от общинския съвет, нямаше да бъде такъв ефекта.
Смятам, че 50% от хората бяха сигурни, че нещата ще се случат, както и стана, а другите 50% рискуваха и заложиха на мен. Сега смятам, че ще бъде по-лесно.
Оценката ще бъде дадена…
Да! И очаквам тя да е много висока. Рискът, който има в тази професия, защото аз възприемам кметуването като професия, рискът е да се поддържа добре това, което сме създали. За Антон смятам, че този риск сме го намалили. Смятам, че влагаме достатъчно усилия, за да направим така, че хората да са доволни, защото това е целта на нашата работа. Антон вече е едно спокойно и приятно място, което гарантира техния спокоен начин на живот. И смятам, че нивото не трябва да пада по-ниско от това.
Факт е, че успяхте да привлечете добри финансови ресурси в Антон. Дори „Аурубис” стана партньор на общината…
„Аурубис” е нашият основен партньор. Антон винаги през годините е стоял встрани, на резервната скамейка спрямо другите общини от Средногорието при всички предприятия от минната индустрия. Една проста справка показва, че на глава от населението най-много антончани работят и са свързани с „Аурубис”. И макар това предприятие да не е на наша територия, но е пряко свързано с Антон чрез своите служители – антонски жители. И като социално-отговорно предприятие от ръководството на завода решиха, че партньорството между нас е важно и за фирмата. Те осъзнаха, че ние имаме възможност да бъдем техни много добри партньори. И не само Антон, като не разглеждам нашата община като отделна единица, а се опитвам да приобщя Антон към останалите общини тук.
Освен с „Аурубис” изградихме добри взаимоотношения и с останалите предприятия, които са в минния бранш. След „Аурубис” наш основен партньор са „Елаците-Мед”, а след тях и „Дънди Прешъс Металс Челопеч”. През изминалите три години успяхме да реализираме доста съвместни проекти.
В Антон ти заложи основно на хората?
Да! Заложих на хората и заложих основно на предприемаческия опит, който придобих през последното десетилетие и израстването си в бизнеса на територията на Средногорието. Моделът, който работеше в семейния бизнес, успях да прехвърля от административна гледна точка и в работата на общината. По този начин самата администрация заработи на друга скорост.
Паралелно с управлението на общината успя да създадеш и семейство. Лесно ли се носят две дини под една мишница?
Моят мандат беше изключително динамичен. От по-старите кметове успях да науча една приказка, която с течение на времето разбирам, че е изключителна истина. Първият мандат е най-стресов, най-рисков. Той е най-страшният и най-трудният мандат. Черпя информация от многомандатни кметове.
Моят първи мандат бе в изключително тежки кризи, особено първите две години. Като започнем с ковид пандемията, финансова криза, война, нестабилни правителства, шест пъти избори и куп други неща, които са свързани с живота на населението, които трябваше да се свършат. Трябваше да отстоявам правата на хората, които живеят в Антон по най-достойния начин. За мен това е и основната роля на кмета.
Стана случайно, макар да казват, че случайни неща няма и вероятно е така, защото ако не бях станал кмет сигурно нямаше да имам това прекрасно семейство. След като бях избран за кмет, нещата се развиха и в личен план. И това не бе тайна! Нито от колегите, нито от избирателите ми и семейството ми най-вече. Случайно срещнах човека в своя живот. Три месеца след като бях вече кмет, моята колежка и служителка по заместване в “Местни данъци и такси” в общината вече бе моя приятелка и очаквахме първото си дете. Не губих много време в личен план.
След като се върна титулярката, приятелката ми напусна общината, защото смятаме, че така е най-честно и в момента очакваме второто си дете и това ще е добър завършек на първия ми мандат – и в общината, и в семейството…
И добро начало за втори?
Да! И много добро начало за втори.
Един кмет се грижи и за прираста на населението в общината…
Смело мога да го твърдя. Абсолютно. Успях да допринеса за прираста на нашето население. Изказвам своето удовлетворение, че това е единствения и най-голям дивидент, който успях да извлеча в личен план. На второ място е школата, която преминах и опита, който придобих. Това е школа, която ако човек има възможност да премине в своя живот, ще натрупа изключително много знания. Не вярвам да има друга такава институция, в която би могло да се придобие по-добър управленски опит.
На град, според мен, е една идея по-лесно да си кмет, но на село е друго. Всички тук се познаваме. Живееш с проблемите на всеки един човек без изключение и контакта с хората е много по начесто.
От запушен комин до изпълнение на проект за хиляди левове – все е в задълженията на кмета…
И запушеният комин е работа на кмета. Работа всякаква може да се намери на кмета и той, тук на село, трябва да я свърши. Случвало се е сутринта да съм на официално подписване на договор за ремонт на улици за хиляди левове, оттам да садим дървета в парка или на Свети Спас, после в детската градина, след обяд да си готов да празнуваш. Всеки божи ден е различен, но никога не е скучен. За четири години нямам ден, който да се е повторил.
Лично време има ли кмета на Антон?
Моят подарък е моето семейство. Кметската работа е стресова и амортизира – физически, емоционално. Но и носи удовлетворение. И наистина, моят най-голям подарък е, че мога да бъда близо до семейството си. Работата ми е на един километър от моят дом. Детската градина, която посещава детето ми, е зад гърба на работното ми място. Всяка сутрин тръгвам в осем без десет пеша за работа, оставям детето в детската градина, работя, вечер взимаме детето с майка му и се прибираме обратно у дома. И тази хармония между работа и семейство в родното ми село е моята най-голяма победа и ми носи най-голямо удовлетворение.
Интервю: Петя Чолакова