На 30-ти ноември църковнохристиянския календар отбелязва свети апостол Андрей, наречен още Първозвани – който пръв сред апостолите тръгнал след Христа. Денят е начало на зимния цикъл празници в българската народна обредност.
Св. ап. Андрей е ученик на Йоан предтеча и след като той посочва Исус Христос за „агнец Божии“ пръв тръгва след Него и бидейки брат на св. апостол Петър, той го завежда при Спасителя. И двамата са рибари. Исус им казва: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ Ихтис (от старогръцки ἰχθύς / ichthús, „риба“), е един от основните символи, използвани от ранните християни като знак за разпознаване. Той представлява спасителя Иисус Христос през първите дни на ранната църква. На гръцки език това е съкращение за Иисус Христос, Божия Син, нашия Спасител. Впоследствие остава стилизиран символ под формата на риба, образуван от две дъги на кръг, както и акроним (или акростих).
От друга страна св. ап. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първият епископ на християнска църква изобщо в Цариград – епископ Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните – българи, сърби, руси и други. Ето от къде идва претенцията на източното православната църква, че има първенство над католиците.
Едно време наричали празника на 30-ти ноември не Андреевден, а Едрей, Едринден, още Дрейювден. По сведенията на редица изследователи на българския фолклор, едно време се е смятало, че от Андреевден денят започва да нараства. Казвали, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“, че на „Едрей всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено, или царевично зърно“. По българските земи е съществувало вярване, че денят наедрява толкова, колкото е „скокът на петел на праг“.
В навечерието на Андреевден или рано сутринта стопанката слагала на огнището да вари в ново гърне жито, царевица, леща, боб. „Надуването“, наедряването на зърната в народната етимология се свързва с „наедряването“ на различните култури и с плодородието изобщо. Раздава се на всички в къщата да хапнат от това вариво, слагали от него и в храната на добитъка и на кокошките, за да е голям приплодът им. Хвърляли по малко от сварените зърна нагоре в комина на огнището с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. Стопанките приготвяли и прясна пита от всички видове брашно или колаче с издълбана в средата дупка, която запълвали с просо.
В Северна България денят на Свети Андрей се почитал и за предпазване от мечки и бил познат като Мечкин ден, като тази представа е свързана с народната приказка за Свети Андрей и мечката. На празничната трапеза на този ден се нареджат варено жито, нахут, царевични зърна, фасул, пита. Гости посрещат Андрей, Андрея, Адриана, Адрияна, Първан!