Ало, Ало! Община Златица ли е? Не съм от телефонните измамници… Стоян Шиеков се казвам. Разбрах, че телефони на граждани могат да се прехвърлят на сметката на общината, та и аз да питам. За кого може и за кого не, че един приятел пита. И един комшия – сиромах човек. Пенсията му малка, не може да се справя с месечните сметки. Цената на общинските дърва висока, такса смет десет пъти по-висока. А на човекът му трябва връзка със света. Болен е. Лекарства. Туй-онуй. Да звънне на децата, да го наобиколят, да му донесат илачи. Та да питам. Може ли община Златица така, както е поела ангажимент към телефоните на майката на кметицата Станка, да вземе да поеме и телефоните на социално слабите граждани на общината? Като комшията…
Абе, питам аз, но отговор от администрацията общинска не чакам. И от Станка не чакам. Само някоя и друга призовка. От кметицата. Ей така, празнично. Като коледни картички ми ги праща. Защото питам. Тя ми отговаря. В съда. Заедно със свидетели… Триглави при това. Постоянни и незаменими. Като всевиждащо око са. Онова на масони и илюминати. Клуб Четвъртък. Едни и същи при различни кметове. И все свидетелстват. Като свидетели на Йехова. Свидетелстват ли свидетелстват и все в полза кметска. Симулират. Замитат. Получават. Прибират. И заминават. Те си знаят какво, колко и на каква цена са услугите им. Телефонните…
Телефонни измамници. За тях ми е думата. И за телефоните на Станка – майката ни кметска. С двата номера, прехвърлени към общината. С кметски подпис. Този – на дъщерята.
Имало едно време в Златица и кметове и кметица, ама като сегашната сме си нямали. Прочухме се покрай нея. То не с добро, но пък вече всички знаят какво е в Златица покрай нейната кметица. Май няма българска институция, която да не е чувала за Магдалена Иванова… Но пък за майка й – не беше. Ама разбра. Покрай телефоните. И покрай моето дело. Заведеното от тъжителката Величкова. За „клевета”. Дело ми спретна оная, същата. Непорочната, според Георги Златанов. Ония същият, дето я издигна за кмет, първия път. С адаша му – Бояджиев. И сега и те, и ние й сърбаме попарата… Не само телефонната…
Година: 2013 г., месец ноември. Време за договори… С телефонни оператори. Община Златица договаря нови условия – отстъпки и промоции… Телефоните на общинските служители, в едно с кметския, този на секретарката и прочие, от един телефонен оператор се прехвърлят на друг. Служебните. По-изгодни условия уж се договарят. И в списъка с тези работни телефони – номерата на Станка. И на дъщерята на секретарката. И те в общия кюп. Специални абонати – с редица привилегии… Прехвърлянето станало на най-високо ниво – кметско. Лично кметицата Иванова подписала. Заявление-декларация. С два подписа – на майка и дъщеря. И печат. Общински. Не семеен.
Покрай двата телефона майчини, кметицата притурила и още един-два номера. На близки хора. Че и те да се възползват от отстъпките. Пък и подаръче от фирмата може да получат – я някой таблет, я някой телефон, я лаптоп. Може и екскурзия. Раздават ги телефонните оператори при лов на абонати…
Въпросът, обаче е – МОРАЛНО ли е? И дали е ЗАКОННО? И защо със същите привилегии не се ползват и останалите жители златишки? Особено онези, най-бедните – болните и социално слабите? Които си нямат дъщеря за кмет!
Попитах аз за тази телефонна драма и в отговор получих съдебна призовка. И в хода на делото съдията ми отговори. За телефоните: „…дееца твърди истинен факт – а именно – прехвърлянето на Община Златица на телефонни номера от членовете на семейството на тъжителката (бел. ред Магдалена Иванова), които продължават да са ползватели на услугите. В съответствие с това прехвърляне фактурите за потребените мобилни услуги през съответния период се издават на името на Община Златица”…
В съответствие с формалната логика единственото разумно обяснение на установения от българския съд факт е, че „това прехвърляне е направено с цел ЗЛОУПОТРЕБА С ПУБЛИЧНИ СРЕДСТВА – средствата на Община Златица, В ЧАСТНА ПОЛЗА – за заплащане на потребени телефонни услуги от членовете на семейството на кметицата на Общината”! На семейството на затъжилата се Иванова…
Телефон все ни свързва, телефон ни дели… Ти отсреща мълчиш…
Мълчанието на агнетата в Златица е оглушително… Блеенето овче също. Но пък е доволна Станка, защото може на воля да говори… И да споделя. По общински някак си и с позволение кметско, даже.
Дали Магдалена Иванова е допуснала поредната злоупотреба със средствата на Община Златица предстои да се разбере. Работа на прокуратурата е да установи. Наша работа е, обаче, като общество, да сме непримирими към подобни прехвърляния, че току виж утре цялата община е прехвърлена… В частна полза. Ей, така, по семейно. Като Кооперацията…
Ало, Ало! Станка ли е? Не, не съм аз телефонния измамник. Други са. Предават опита си по наследство. От майка на дъщеря, от дъщеря на внуче… Устно при това – като старо предание, но със съвременни технолигии. Мобилни. А общинската сметка ни я връчват на нас – данъкоплатците. Дето дремем по дуварите и киснем в кръчмите…
Сладки приказки, Станке! Спокойно обсъждайте общинските дела. По домашни терлици и фирмени елеци. Задушевна обстановка… За някои. За други като примка на шията… Задушава!
Аз пак ще се обаждам в общината да питам… Да знаеш? Дъщеря ти питам. А тя ще ми отговаря в съда. След призовка – за моя сметка. Ама ще питам. Дали не може и други телефони да се прехвърлят към общината? Не моя. На болния комшия, дето има нужда от лекарства, но няма пари да си плати телефонната сметка. И си няма дъщеря за кмет.
Стоян ШИЕКОВ