Преди петнадесет години, когато стартираше издаването на сп. “Средногорски БАГРИ”, неговите първи страници отразяваха прохождането в кметското поприще на един млад, енергичен и напорист човек, дръзнал да разчупва стереотипи, да прекрачва граници, да провокира и мечтае… И най-вече да реализира мечтите си, превръщайки община Челопеч в една от най-успешните български общини!
Ще си поговорим с Алекси Кесяков за неговия първи кметски мандат, за семейството, за трудностите, с които се е справил и за предизвикателствата, които е преодолял.
Алекси Кесяков за първи път става кмет през 2003 г., кандидатирайки се от Коалиция ДНВ „Оборище” – Партия на българските жени с №7, печелейки на втори тур срещу Стефан Банков, издигнат от Коалиция БСП и ДПС. Резултатът е 57,76% на 42,24%. На първи тур се явяват 11 кандидата, но изборите печели най-младия! Този, който всички подценяват, но и този който носи фамилия на славен род. Кесяковият. Алекси Кесяков става кмет на 33 години – христовата възраст, с Божието число 7.
Част I
Кмета на село Челопеч Алекси Кесяков го знаят в цяла България, но едва ли знаят какво те накара да се кандидатираш преди 16 години? Да се върнем в началото на едно кметуване…
Това е дълга история… Бях синдикален лидер в рудника. Имахме проблеми с ръководството от ирландска страна. Започнаха да злоупотребяват с работниците въпреки правата, които закона ни даваше. Така да се каже, започнаха с удари под кръста и не успяхме да постигнем по-добри условия на труд и заплащане. Затова реших, че най-добре да имаме още един допълнителен лост. Какъв да бъде той? Преценихме с ръководството на местната синдикална организация, че ако бъда член на общинския съвет на Челопеч, тогава ще трябва да се съобразяват и от тази страна, която може да ги контролира какво правят.
Всъщност, това бе и първоначалната идея. Така се зароди – да се впусна в политиката.
Събрахме се съмишленици, направихме екип, наредихме листа. Почти не разбираме и питаме какво да правим, как да се кандидатираме. Четем законите, но все пак не сме много наясно, не бяхме го правили.
Някой ми каза тогава „виж какво, щом искаш да станеш общински съветник, трябва да се кандидатираш за кмет. Да е по-сигурно”. Не бях наясно тогава с тази материя, нормално е. Никой не се е родил научен. Щом ми казват, че трябва да се кандидатирам за кмет, за да стана съветник – ще ги слушам. За кмет – за кмет. Понаправихме процедурата, регистрирахме се.
Сред останалите претенденти през 2003 г. бе и тогавашния кмет Стефан Банков, и този преди него – Стоян Мачулеков. Още не бяхме започнали да правим активна предизборна кампания, се срещнахме със Стоян Мачулеков и той ме пита: „Разбрах, че ще се кандидатираш, знаеш ли кои са претендентите?”. Отговорих му, че знам и това е той, и Стефан Банков.
“Ако има балотаж, ти кой ще подкрепиш?” – ме попита направо Мачулеков. Отговорих му, че него ще подкрепя, разбира се, защото те имаха приятелски отношения с баща ми. Разбрахме се и всеки тръгна по своите задачи в предизборната надпревара.
Само че на балотаж отидохме аз и Стефан Банков. Стоян Мачулеков отпадна. И тогава той дойде при мен и ми каза, че тъй като не съм се пазарил и съм бил откровен с него, той ще ми върне жестта като събере всички останали кандидат-кметове в моя подкрепа за балотажа.
Това мисля, че също помогна много за това да бъда избран. И не само, разбира се.
За да имаш повече лостове да защитаваш интересите на работещите в рудника?
Да. Точно така.
Алекси Кесяков преди Челопеч и кметуването…
Като малък съм живял на много места. Антон, Пирдоп и Челопеч, но основното си образование завърших в Челопеч. Баща ми работеше в рудника, а майка беше аптекарка.
Средното си образование завърших в София със специалност: Часовникарство и фина механика, а висше образование в МГУ, специалност: Подземна разработка.
След това бях известно време в частния сектор, като непосредствено преди да стана кмет работех като главен експерт в Петролна база – Антон.
Кмет-часовникар!
И да, и не. Бях педантичен и прецизен и преди това. Може би това се дължи и на възпитанието, което получих и от дядо ми Йордан по майчина линия, който ми казваше: “В тъмното да влезнеш, да знаеш къде да посегнеш и да вземеш каквото ти трябва”.
Имаш афинитет и към бойните спортове…
Тренирал съм Шотокан карате до, но помежду другото. Непрофесионално.
Да те върна към първите ти опити на предприемач в Златица и обекта на пазарището. Направи билярд-клуб в Златица…
С двама мои приятели отворихме игрална зала и билярд клуб в сградата на бившето кино в Пирдоп, след това отворих и билярд клуб в Златица. Първоначално беше трудно, но в последствие този бизнес се оказа печеливш, особено за онова време.
На колко години беше тогава…
На 26. В Златица идеята за билярд-клуба с машинките се разшири. Исках да има и красива градина и още много неща, но тогава не се разбрахме с кмета Тодор Чомпалов. Аз не знаех как стоят нещата.
Въпреки че издържах като половин парче копривщенин с голям инат доста време. За онези години – близо 70 хиляди марки вложих в този свой проект. Договорката беше, че направените вложения ще бъдат приспадани от наема, но се оказа, че той договора свърши преди въобще да почнат да ми приспадат. И след това просто не ми подновиха договора…
Стъпка по стъпка, идея след идея, проект след проект – съдбата те води да станеш кмет на Челопеч…
Винаги съм имал афинитет към стартирането и реализацията на нещо ново. Като това не е било осъзната цел, а просто съм си такъв. През повечето време бях различен от останалите. Даже си спомням, че като съвсем млад се движех с едни шлифери, с едни каубойски шапки и разни кърпи по главата.
В онези времена това си беше атракция, защото това не бе много позволено – от манталитета, който тогава витаеше, определен от строя, в който живеехме. Но аз винаги съм бил така малко наопаки и затова ми лепнаха тогава етикет, че съм наркоман, че съм престъпник и т.н.
В днешно време ако се държиш по този начин и хората имат такова отношение, определено ще си известен и с много фенове. Но някога разбиранията бяха други. Кандидатирането ми за кмет също беше различно – от мотива, начина на провеждане на предизборната кампания, та до неочакваната развръзка на тези избори, неочаквана дори и за мен.
Нестандартният ми подход не спря само до там. Той си личи и в начина ми на управление на общината и до ден днешен. Смея да твърдя, че това се оказа успешен модел, достоен за подражание.
Започна да изграждаш собствен дом, семейство и в същото време да си подреждаш общинския дом…
Преди това имах доста трудности. Минал съм през етапи на финансово охолство, но съм минал и през етапи на пълна мизерия. Малко преди да се оженим бях точно в такава дупка. Нямах много алтернативи. Едно от нещата, което работех и ми даваше стимул да продължа беше председател на синдикалната секция към „Подкрепа” в рудник Челопеч. Докато бях такъв, имах забрана да влизам в рудника.
Любопитно е да отбележа, че по едно и също време аз станах кмет, а канадската фирма ДПМ стана собственик на рудника. Това беше ново начало и за мен, и за тях. Но аз трябваше да се доказвам вече и в още едно ново поприще, а именно – като глава на семейство и като баща на тримесечна дъщеря. Всъщност, в тази година се ожених, роди ми се дъщеря и бях избран за кмет на Община Челопеч.
Един съвременен Дон Кихот…
И да, и не. Да, защото имам цели, които са неразбираеми за другите, като те ги определят за безсмислени и направо смешни. Но също така и не, защото вятърните мелници за мен не са великани. И защото голяма част от “налудничавите” ми идеи са вече факт и се радват на широко одобрение от обществеността.
Кесяковият род…
Кесяковият род е известен в Копривщица, и не само. В Копривщица даже е разделен на две – от двете страни на реката, което е много интересно. Кесякови има в Пловдив, че и в София. Имало е кмет в Пловдив с фамилията Кесяков. Известна фамилия с дълга история. От този род има и много други известни личности, като в историята на България, така и сега. Задължаваща е.
„Девите” по принцип са кротки натури…
Така е. Защото ние, девите и по-специално аз смятам, че винаги трябва да се правят жестове. Добрият екип се създава с компромиси и отстъпки. За да се постигне максимален ефект в какъвто и да е проект, трябва да изслушаш чуждото мнение и да осъзнаеш аргументите на всички в екипа. Това не означава, че съм отстъпчив и че избягвам конфликт каквото и да ми струва той. Затова много хора са загубили, правейки грешката да ме оценят като глупав, а не като отстъпчив.
Остава ли ти време за любимите книги, за „Властелина на пръстените”?
„Властелина на пръстените” го прочетох няколко пъти и не само него, а и “Колелото на времето”, и куп други такива фентъзи, а и не само. Изчел съм много книги, но за жалост през последните три години това не е така. Естеството на работата ми е такова, че от сутрин до вечер ми се налага да изчитам купища документи, чието измерване отдавна спрях да правя в брой листове. Отдавна работната ми документация измервам в килограми. Не бях осъзнал, че това е причината да спра да чета книги, докато един ден секретаря на общината Нина Калоянова не сподели с мен, че има същия проблем, посочвайки ми обяснение, което въпреки, че е елементарно, не бях забелязал. А именно – умората от самото четене.
Макар и да не чета както преди, на нощното ми шкафче има и сега 10 книги и продължавам да купувам с идеята, че един ден ще ги прочета. Най-вероятно първата ще е от книгите на Брандън Сандърс, или на Джеймс Ролинс.
Любител си на анимациите, това ли е твоето забавление? Така ли презареждаш батериите?
Така си почивам. Откъсвам се от работата. Гледам всякакви филми. От най-голямата боза, до супер екшън, през анимации. И каквото се сетиш. Документални филми. Просто мога да си седна и да си гледам непрекъснато. Даже вече и новините са ми интересни. Любимият ни семеен филм е „Круд”. Това е анимационен филм, който горещо препоръчвам на всички да го гледат. Не само, защото е интересен и забавен, а и защото в него има много житейски поуки.
Споделял си ми, че покрай малкия ти син Алекси и ти ходиш на кино да гледаш анимационни филми…
Да! Задължително. Отмина времето, в което останалите ми се смееха и сега си го караме така, съвсем нормално. Не ми трябва оправдание. Ходим си на анимации. Забавляваме се заедно. Къде що има филми, ние сме там.
Кое ти е любимото време от деня?
Вечерно време, когато всички заспят, защото оставам сам с мислите си. Имам време да обмисля на спокойствие плановете си, да ги анализирам и разгледам техния ефект от по-различен ъгъл.
Как се запознахте със съпругата ти?
С Ади се запознах в Пирдоп. Не мога да кажа, че беше случайно, тъй като я бях забелязал доста преди това. Със съпругата ми си имаме дълга история и преди сватбата. Ние бяхме заедно от 9 години. Като всяка двойка и ние сме имали своите хубави и лоши моменти, но въпреки изминалото време и трудности, ние продължаваме да сме заедно и имаме три прекрасни деца.
Хвърлихте се през глава в две нови неща – да съграждате семейство и едно ново за теб поприще кмет на село Челопеч…
Когато се оженихме с Ади, аз работех като главен експерт в Петролна база – Антон, която е част от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Живеехме в Копривщица при моите родители и се учехме как се гледа бебе. Седмица след като ме избраха за кмет, се преместихме да живеем в Челопеч. За мен тези години бяха наситени с нови преживявания, налагаше се да правя неща, за които нямах предварителна подготовка и затова се учех в движение. Въпреки, че на някой това може да звучи странно, за мен тези години бяха изпълнени с трудности и препятствия, но и ми харесваха много. Защото след натоварения ден се прибирах в уюта на своя дом и това ми бе достатъчно, за да ме зареди с енергия, за да посрещна предизвикателствата на утрешния ден.
Много е важно да отбележа, че тогава наистина имаше много предизвикателства. Не че сега няма, но сега имам и знанията, и подготовката, а тогава това ми липсваше. Въпреки това мисля, че аз и екипа ми се справихме успешно като задържахме позициите и успяхме бавно и полека да извадим общината от финансовата и социална криза, в която беше.
За тези които омаловажават постигнатото от мен с приказки от сорта “всеки така може, когато има толкова пари”, ще кажа, че в тези първи години, когато задълженията на общината бяха по-големи отколкото бюджета й и не разчитах на сериозни финансови средства, успях да реализирам едни от най-важните за Челопеч инфраструктурни и социални проекти. Например – пречиствателна станция за питейни води, енергийна ефективност на детската градина и на основното училище, възстановяване на 100% уличното осветление на цялата община и много други.
Интервю: Петя Чолакова
(следва)